Интервю на доц. Лъчезар Георгиев за радио България:
Системите на КВАЗАР не само ще гарантират успешно реаване на кризисни ситуации- те ще служат за прогнозиране и превенция.
Доцент Георгиев, представете ни проекта “КВАЗАР” и какво ще бъде неговото значение за националната ни сигурност?
КВАЗАР е проект за изграждане на Център за компетентност по „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. В него участват четири университета, три института на БАН и научната организация Сдружение СЛТ. Средствата отпуснати по проекта от Европейския съюз и Българската държава са общо 13,5 милиона лвева.
Квантовата криптография гарантира безпрецедентна сигурност на предаваната информация, която няма аналог в класическата криптография. Това засяга всички сфери на обществения живот, но най-важна е за опазване на държавна тайна, сигурността на комуникациите между военните и службите за сигурност, банковите комуникации и транзакции.
Друга цел ще бъде да създаде софтуер и роботизирани платформи, които да се използват в критична инфраструктура по вода, въздух и суша.
При какви кризи ще се намесват специалистите от “КВАЗАР”?
Специалистите от КВАЗАР ще могат да бъдат използвани при управление на кризи от всякакъв характер.Отделните системи на КВАЗАР, ще могат да се използват при всякакви природни бедствени, критични или високо рискови ситуации, включително земетресение, пожар, наводнения, защита на границата, тероризъм и др. С изграждането на центъра придобитата научна инфраструктура ще е в състояние да извършва експертни оценки и да подпомага вземането на решения не само в етапа на отговор на кризисна ситуация, а и за превенция, подготовка на персонала, ранно предупреждение и др.
Бихте ли ни дали пример за решаване на хипотетична криза с помощта на интелигентните системи за сигурност?
Да допуснем, че е възникнала авария в АЕЦ или друго производствено предприятие, например химически завод и се очаква радиаоктивно или химическо замърсяване или изтичане на опасни вещества в атмосферата. Чрез роботизираните платформи- в конкретния случай дрон, и с помощта на специален софтуер ще може да се установи фактическата обстановка и да се предаде информация до съответните органи чрез криптиран канал. Това е особено важно, ако да речем аварията е умишлена. От друга страна роботизираната платформа чрез интелигентен софтуер ще предаде необходимата информация като ниво на радиация, рискове за населението и т.н. и при необходимост след предаване на информацията може да се самоунищожи.
Друг пример за криза е оценка на състоянието на язовирните стени; оценка устойчивостта на сгради на земетресения, прогнозиране на катастрофални събития и т.н.
Ще бъде въведен софтуер за визуализиране, прогнозиране, управление на риска и т.н. който ще създава правдоподобни сценарии в в симулирана среда с добавена реалност, чрез използване в реално време на сензори и информация от вече изградени системи за наблюдение и мониторинг – видео сигнал от пътнотранспортни или други камери, физическото състояние на пациенти и екипите за реагиране при бедствието и аварията, информационни системи за наблюдение на въздушното и морски пространства, за мониторинг екологично състояние на въздуха, водите, почвата, ниво на реки и язовири, метеорологична обстановка, видеонаблюдение в райони от интерес и охранявани зони, местоположение и състояние на екипи за реакция при кризи и т.н.
Какви най-нови технологии и клонове на науката са “замесени” в проекта?
Класическа криптография
Базира се на трудни за решаване математически задачи, като например разлагането на големи цели числа на прости множители и
Квантова криптография
Квантовите комуникации се основават на принципите на квантовата физика и използват поляризацията на квантите на светлината – фотоните за сигурно споделяне на секретен ключ между комуникиращите страни. Незабележимото копиране на този ключ от трета страна или подслушване е невъзможно поради забраната за копиране на неизвестни квантови състояния на фотоните. Така например, ако състоянието на фотоните бъде измерено от подслушващата страна, т.е., информацията бъде копирана, и след това препредадено това води до забележимо смущение на първоначалния сигнал тъй като измерването на състоянието на една квантова система го променя драстично. Тази нерегламентирана намеса се открива лесно при проста проверка, която е задължителна част от протокола за квантово споделяне на секретния ключ.
В основата на проекта е заложена идеята, че методологията по управлението на какъвто и да е риск може да се унифицира и разработи във вид на модули на процес, подпомагащ вземането на управленски решения. Използването на информационни и комуникационни системи осигурява изпълнението на тези процеси, като същите се моделират, а последователността от действия се програмират като алгоритми. Симулирането на средата във всичките й аспекти подпомага експертите (във всяка една област, включително и във сигурността) да се включат пълноценно в процеса на оценка на риска, като предлагат на ръководителите решения, съобразени с обстановката на симулацията.
Степента на адекватност на информацията в информационната система с реалността ще влияе максимално на адекватността на резултатите по управлението на риска.
Тъй като виртуалната среда за подпомагане управлението на риска за сигурността е проектирана като разпределена мрежа, то информационната система ще се изгради в три основни местоположения – ВВМУ – Варна, НВУ – Велико Търново и Софийския университет- Геолого-географския факултет
Как ще се гарантира сигурността на предаваната информация?
Чрез принципите на квантовата физика
В рамките на КВАЗАР предстои да бъде изграден лабораторен комплекс и три симулационни центъра – какви изследвания и изпитания ще се правят в тях?
Симулационната среда (платформа) ще се състои от следните елементи:
Бази с данни относно региона (предвижда се със създаването на центъра да се създаде база данни за отделни елементи на критичната инфраструктура, която в последствие да се надгражда в зависимост от необходимостта и постъпващите заявки за това), включващи:
– Географска и метеоинформация;
– Параметри на инфраструктура (пътища, мостове, тунели, токо и водопреносни мрежи и др.)
– Потенциално опасни обекти (язовири, химически заводи, складове и бензиностанции, газопреносна мрежа др.)
– Плътност на населението;
– Източници за вода, храна, горива и др.;
– Транспортни възможности на структурите по сигурността и фирми в региона;
– Медицински центрове и болници;
– Предварително подготвени складове за храна, вода и вещи от първа необходимост при бедствия;
– Планирани райони за евакуация на населението при бедствия;
– Състав и възможности на единната спасителна система и др.
Софтуерна система за симулиране на кризисни събития (инциденти със сигурността) и действия за неутрализиране на заплахите, намаляване на щетите и ликвидиране на последствията. Същата ще има приложение за проиграванекакто на потенциални сценарии, така и фактическите планове за сигурност на критичната инфраструктура.
Система от софтуерни инструменти за подпомагане взимането на решения, базирани на математически модели, включващи:
– инструменти за оптимално разпределение на материални, финансови и човешки и информационни ресурси;
– инструменти за подпомагане взимането на решения при неопределеност и риск;
– инструменти за оптимално планиране и управление на транспорта;
– инструменти за планиране и управление на конкретни задачи и др.
Система за създаване на картина на оперативната обстановка за поддържане на вземането на решения при управление на риска в симулирана и/или реална обстановка.
– въвеждане и изобразяване на информация от реално съществуващи системи за наблюдение и мониторинг на средата;
– въвеждане и изобразяване на информация за обектите и силите в района на инцидента от реално съществуващи системи за наблюдение и мониторинг;
– създаване на информационни системи на мобилни платформи (въздушни, наземни, морски) за осигуряване на информация и локално управление на силите за реакция в конкретни засегнати райони и интегриране на информацията от тях в общата картина на обстановката;
– създаване на системи за откриване на дронове, съпровождане и при необходимост – въздействие върху тях в интерес на управлението на риска за сигурността и интегриране на информацията от тях в общата картина на обстановката.
Център за обучение за работа със системата.
Колко институции работят по проекта, на каква стойност е той и кога ще заработи?
Водещата организация е Институтът по роботика при Българската академия на науките, а освен него участват още Институтът по металознание съоръжения и технологии и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Другите партньори са Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, Националният военен университет “Васил Левски” във Велико Търново, ТУ-Габрово и Геолого-географски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и Сдружение “Съвременни летателни технологии”. Стойността на проекта е 13,5 мил. лв., вече работи, стартирани са дейностите по модернизация на лабораториите, където ще бъде доставено уникално оборудване. Работи се по научните концепции, стратегии, провеждат се регулярни срещи по научната тематика на КВАЗАР.
Тъй като става въпрос за националната сигурност, как ще се осъществява сътрудничеството между учени и специалисти по сигурността? (Ще има ли някакъв координационен орган?)
В момента се изграждат научните екипи. Разчитаме на взаимодействието на институциите с партньорите по проекта, което да прерасне в сътрудничество с Центъра в момента на показване на способностите и демонстриране на капацитета.