Заплитането е квантово свойство, при което два обекта, например двойка фотони, са свързани така, че измерването на един от тях незабавно влияе върху измереното състояние на другия, независимо от разстоянието между тях. Това може да се използва за генериране на сигурен ключ за криптиране на информация.
Квантовите комуникационни системи са по-сигурни от обикновените мрежи, тъй като разчитат на квантовите свойства на фотоните, а не на компютърен код, който може да бъде разбит,споделят учените от Център „Квазар“. Но изграждането на такива системи е скъпо.
Квантовата комуникация се базира на принципите на квантовата физика. Една елементарна частица като един фотон не може да бъде точно копиран, но може да бъде заплетен с друг фотон, така че и двете частици да се държат по един и същи начин, когато се измерват, без значение колко са отдалечени – нещо, което Алберт Айнщайн нарича “призрачно действие от разстояние”.
Настоящите методи за защита на онлайн данните е шифроване с помощта на математически задачи, които са лесни за решаване, ако имате цифров ключ за отключване на шифъра, но трудно разрешими без него. “Трудно” обаче не означава невъзможно и при достатъчно време и компютърна мощ днешните методи за криптиране могат да бъдат сравнително лесно разбити.